Арторзна болест - шипове
Артрозната болест /артроза/ е едно широко разпространено заболяване на ставите, от което страдат приблизително 80% от населението на възраст след 50-60 години, но понякога може да се прояви и по-рано.
Някои автори считат, че развитието на болестния процес засяга първоначално хрущяла, който постепенно губи своята цялост, изтънява и се разслоява. Едновременно с хрущяла се изтънява и костната тъкан под него, където е възможно да се появят микроскопични цепнатини. Според други автори първичните изменения настъпват в костта под хрущяла, където се образуват малки цепнатини, водещи в последствие до увреда на ставния хрущял. В резултат на отделилите се дребни парчета от засегнатия хрущял, ставната капсула реагира чрез вторична възпалителна реакция.
Артрозната болест настъпва в резултат на нарушено равновесие между образуването на нови градивни субстанции, необходими за възстановяване на хрущялната тъкан, и разрушението й. Това нарушаване на равновесието се проявява, като увеличено разпадe на отделни части на тъканта, превишаващо възможността за възстановяването й.Увреденият хрущял /износеният хрущял/ съдържа по-малко количество вода отколкото здравия, поради което има много по-малка устойчивост и намалена до липсваща амортизационна функция. В резултат се наблюдава отслабване на хомогенността на хрущяла, разслояване на влакната и намаляване на хрущялообразуващата тъкан. Паралелно с описания процес и в резултат на действието на редица други фактори се образуват ферменти, които разделят глюкопротеиновите и колагеновите влакна на хрущяла. Като допълнителен компенсаторен механизъм на организма за възстановяване се явява образуването на костно-хрущялна тъкан, довеждащо понякога до образуването на израстъци /т. нар. остеофити/ по краищата на ставите.
Всяко въздействие, променящо правилната форма на повърхностите на ставите, може да даде тласък на процеса на развитие на остеоартрозата или да доведе до неговото ускоряване. Като примери:
- частичната луксация /сублуксация/ на тазобедрената става с възрастта води до тежка форма на остеоартрозата в тази става.
- повишената подвижност /халтавост/ на дадена става често води до нарушаване на нормалното движение в същите. В резултат на това ставата е подложена на особено силно обременяване на хрущяла и с времето може да се развие остеоартроза. - травмите на ставата – еднократни или повтарящи се микротравми /професионални, спортни/
- ставите на дланите при машинописките, колянната става при футболистите, маратонците и др.
- след проведени хирургични операции на ставите – при отстраняване на менискуса на колянната става. - при хора с наднормено тегло по-често се наблюдават някои изменения на положението на ставните повърхности, което нарушава вътрешната част на ставата и води до увреждане на хрущяла.
- някои хронични възпалителни заболявания /артрит/ могат да доведат до деформиращи изменения на ставите и да предизвикат остеоартроза. И обратното, в ставата, деформирана от остеоартроза, може да започне вторичен възпалителен процес поради това, че дребни парчета хрущял след увредата му дразнят ставната капсула. Такова възпаление е причина за болки и нарушава функционирането на ставата.
КЛИНИЧНИ СИМПТОМИ
Болките в ставите са най-честата причина, поради която пациента търси лекарска помощ. Болка в тазобедрената става и в колянната става се провокират най-често при продължително обездвижване на ставата /седене/, след ходене, при носене на тежести. Обикновено те отзвучават след кратка почивка. При напреднала деформация, възпаление на ставата или на заобикалящите я меки тъкани болката може да се прояви и при покой.
ФОРМИ НА АРТРОЗНАТА БОЛЕСТ
Първа форма – Проявява се с появата на възлести образования в ставите на пръстите на ръцете без да се ограничават съществено функционалните им възможности. Често тази форма се предава по наследство.
Втора форма – засяга преди всичко гръбначния стълб в областта на врата и кръста. На прешлените се образуват остеофити /шипове/ и се стеснява разстоянието между прешлените в участъка /междупрешленен диск/, откъдето излизат нервните коренчета.
Трета форма – при нея се засягат големите стави на долните крайници – тазобедрена /коксартроза/ и колянна /гонартроза/. Предразполагащи фоктори за появата на гонартрозата са промените в положението на оста на колянната става – О - образно предимно при мъжете и Х – образно предимно при жените. Причини за появата на коксартроза могат да бъдат вродено нарушение в положението на главата на бедрената кост, ставната ямка или неправилно положение на шийката на бедрената кост. При тези случай към болката с времето се прибавя и ограничаване подвижността на ставата.
Четвъртата форма е генерализираната форма при която се засягат няколко стави – коленните, лакътните, раменните и гръбначния стълб.
Прогнозата за болните е много добра. Повечето болни имат проблеми със своето заболяване само от време на време. Заболяването протича с периоди на влошаване, последвани от светли периоди през който болните имат минимално изявени оплаквания. Съществуват много възможности за медикаментозно повлияване, както и провеждането на физикална терапия – електролечение, криотерапия, парафинолечение, калолечение, водолечение, кинезитерапия, акупунктура, мануална терапия и др.